Dumite-BG – онлайн речник за българския език

самоуверено

[sɐmovˈɛrɛno]

самоуверено значение:

Какво е самоуверено? По начин, който изразява вяра в собствените сили, възможности и правота; без колебание.

1. (пряко) По начин, който изразява вяра в собствените сили, възможности и правота; без колебание.
2. (преносно) С прекалено високо самочувствие; надменно, арогантно.
Ударение
самоуве'рено
Част на речта
наречие
Сричкоделение
са-мо-у-ве-ре-но
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на самоуверено

(пряко)
  • Тя пристъпи самоуверено към подиума и започна речта си.
  • Войникът отговори самоуверено на поставения въпрос.
(преносно)
  • Държеше се твърде самоуверено за човек с толкова малък опит.
  • Той се усмихна самоуверено, подценявайки опонента си.

Антоними на самоуверено

Как се пише самоуверено

Грешни изписвания: само уверено, самоуверенно, съмоуверено, самууверено, самооверено, самоуверену
Думата се пише слято като едно наречие. Пише се с едно н, тъй като е образувана от прилагателното 'самоуверен' (което завършва на -ен в м.р. ед.ч.), а не на -енен.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сам + уверен
Сложна дума, образувана от основите на местоимението 'сам' и прилагателното 'уверен', свързани със съединителна гласна 'о'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • държа се самоуверено
  • говоря самоуверено
  • гледам самоуверено

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.