самоугаждане
[sɐmouˈgaʒdɐnɛ]
- Ударение
- самоуга̀ждане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-у-гаж-да-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Как се пише самоугаждане
Грешни изписвания: само угаждане, самоогаждане, съмоугаждане, самуугаждане, самоугъждане, самоугаждъне
Сложна дума с първа част 'само', пише се слято. Втората част започва с 'у', а не с 'о'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:само + угаждане
Образувано от 'само-' и 'угаждане' (действие по глагола 'угаждам' - правя нещо приятно, задоволявам каприз).
Употреба
Чести словосъчетания:
- склонност към самоугаждане
- грехът на самоугаждането
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
