самоунизявам
[sɐmounizʲaˈvɐm]
- Ударение
- самоунизя̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- са-мо-у-ни-зя-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- самоунизявам се
- Видова двойка
- самоунизя
Как се пише самоунизявам
Грешни изписвания: самоунижавам, само унизявам, съмоунизявам, самуунизявам, самоонизявам, самоунйзявам, самоунизявъм
Пише се слято. Правилната форма е с з (унизявам), въпреки че съществува близката по значение унижавам.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:само- + унизявам
Сложен глагол, съдържащ корена 'низ' (нисък).
Употреба
Чести словосъчетания:
- публично се самоунизявам
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
