самоуправляване
[samoupravˈlʲavanɛ]
самоуправляване значение:
Какво е самоуправляване? Процесът на упражняване на самоуправление; ръководене на собствените дела без външна намеса.
1. (политика/администрация) Процесът на упражняване на самоуправление; ръководене на собствените дела без външна намеса.
- Ударение
- самоуправля̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-у-прав-ля-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на самоуправляване
(политика/администрация)
- Механизмите за самоуправляване на етажната собственост са описани в закона.
- Идеята за работническо самоуправляване беше популярна в миналото.
Синоними на самоуправляване
Антоними на самоуправляване
Как се пише самоуправляване
Грешни изписвания: самоуправление, съмоуправляване, самууправляване, самооправляване, самоупръвляване, самоуправлявъне
Пише се слято. Често се бърка със съществителното самоуправление, което означава самата институция или право, докато самоуправляване акцентира върху действието.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + управляване
Образувано от 'сам' и 'управляване'. Свързано е с концепцията за автономия.
Употреба
Чести словосъчетания:
- местно самоуправляване
- система за самоуправляване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
