самоуспокоение
[sɐmouspokoˈɛniɛ]
самоуспокоение значение:
Какво е самоуспокоение? Състояние или процес на внушаване на спокойствие на самия себе си, често с цел прикриване на реални проблеми или опасности; липса на тревога, която може да е неоснователна.
1. (психология) Състояние или процес на внушаване на спокойствие на самия себе си, често с цел прикриване на реални проблеми или опасности; липса на тревога, която може да е неоснователна.
- Ударение
- самоуспокоѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-ус-по-ко-е-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на самоуспокоение
(психология)
- Това беше само временно самоуспокоение преди бурята.
- Не бива да изпадаме в самоуспокоение, защото кризата още не е отминала.
Синоними на самоуспокоение
Антоними на самоуспокоение
Как се пише самоуспокоение
Грешни изписвания: самоспокоение, съмоуспокоение, самууспокоение, самооспокоение, самоуспукоение, самоуспокуение, самоуспокоенйе
Сложна дума с две основи. Гланите о и у на границата между двете основи се запазват.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:само- + успокоение
Сложна дума от 'само-' и 'успокоение'. Означава действие на успокояване, насочено към самия себе си.
Употреба
Чести словосъчетания:
- измамно самоуспокоение
- чувство на самоуспокоение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
