самоуспокоявам
[sɐmouspokoˈjxvɐm]
самоуспокоявам значение:
Какво е самоуспокоявам? Възвръщам собственото си душевно равновесие; утешавам сам себе си.
1. (пряко) Възвръщам собственото си душевно равновесие; утешавам сам себе си.
2. (преносно) Залъгвам се с илюзорни надежди; притъпявам бдителността си.
- Ударение
- самоуспокоя̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- са-мо-ус-по-ко-я-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- самоуспокоявам се
Примери за използване на самоуспокоявам
(пряко)
- Тя се самоуспокояваше с мисълта, че всичко ще свърши добре.
(преносно)
- Не бива да се самоуспокояваме с временните успехи на икономиката.
Синоними на самоуспокоявам
Антоними на самоуспокоявам
Как се пише самоуспокоявам
Грешни изписвания: само успокоявам, самооспокоявам, съмоуспокоявам, самууспокоявам, самоуспукоявам, самоуспокуявам, самоуспокоявъм
Пише се слято като сложен глагол. Коренът е 'покой', затова се пише с 'о' (успокоявам), а не с 'у'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + успокоявам
Сложна съставна дума от 'сам' и глагола 'успокоявам' (от корен 'покой').
Употреба
Чести словосъчетания:
- самоуспокоявам съвестта си
- излишно се самоуспокоявам
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
