самоутвърждаване
[sɐmovtvarʒˈdavɐnɛ]
- Ударение
- самоутвържда̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-ут-върж-да-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- самоутвърждавания (рядко)
Как се пише самоутвърждаване
Грешни изписвания: самоотвърждаване, самоудвърждаване, съмоутвърждаване, самуутвърждаване, самоутварждаване, самоутвърждъване, самоутвърждавъне
Думата се пише с у (представка у- в утвърждавам, а не от-) и с т (корен твърд).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + утвърждавам
Сложна съставна дума, образувана от възвратното местоимение 'сам' и отглаголното съществително 'утвърждаване'. Калка на немското 'Selbstbehauptung' или английското 'self-assertion'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- социално самоутвърждаване
- стремеж към самоутвърждаване
- средство за самоутвърждаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
