Dumite-BG – онлайн речник за българския език

самохвалко

[sɐmoˈxvafko]

самохвалко значение:

Какво е самохвалко? Човек, който обича да се хвали сам; самохвалец.

1. (пряко) Човек, който обича да се хвали сам; самохвалец.
Ударение
самохва̀лко
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
са-мо-хвал-ко
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
самохвалковци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на самохвалко

(пряко)
  • Никой не обича да слуша историите на този самохвалко.
  • Голям е самохвалко, все разправя какви подвизи е вършил.

Синоними на самохвалко

Антоними на самохвалко

Как се пише самохвалко

Грешни изписвания: самофалко, съмохвалко, самухвалко, самохвълко, самохвалку
Пише се с хв (от хваля), не с 'ф'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сам + хваля
Сложна дума, образувана от местоименния корен 'сам' и глагола 'хваля', с наставката '-ко', типична за персонифициращи съществителни.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голям самохвалко

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.