Dumite-BG – онлайн речник за българския език

самохваля

[sɐmox'vaʎɐ]

самохваля значение:

Какво е самохваля? Изтъквам собствените си качества, заслуги или постижения; хваля сам себе си (обикновено с възвратно местоимение 'се' или подразбиращо се).

1. (лична характеристика) Изтъквам собствените си качества, заслуги или постижения; хваля сам себе си (обикновено с възвратно местоимение 'се' или подразбиращо се).
Ударение
самохва'ля
Част на речта
глагол
Сричкоделение
са-мо-хва-ля
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Вид
несвършен
Преходност
преходен (възвратен)
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
се
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на самохваля

(лична характеристика)
  • Не е хубаво да се самохваля, но свърших отлична работа.
  • Той обичаше да самохвали способностите си пред всички.

Антоними на самохваля

Как се пише самохваля

Грешни изписвания: самухваля, съмохваля, самохвъля
Сложна дума, образувана от само + хваля. Свързващата гласна е 'о'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:хвала
Сложна дума от 'сам' (себе си) + 'хваля'. Често се употребява като обратно образувание от съществителното 'самохвалство' или като синоним на 'хваля се'.

Употреба

Фразеологизми:
  • който се самохвали, не спори

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.