самоцелно
[sɐmoˈt͡sɛlno]
самоцелно значение:
Какво е самоцелно? По начин, който превръща извършваното действие в единствена и крайна цел, без връзка с по-общ смисъл или резултат; извършвано заради самото себе си.
1. (пряко) По начин, който превръща извършваното действие в единствена и крайна цел, без връзка с по-общ смисъл или резултат; извършвано заради самото себе си.
- Ударение
- самоцѐлно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- са-мо-цел-но
Примери за използване на самоцелно
(пряко)
- Не бива да използваме сложна терминология самоцелно, а за да бъдем по-прецизни.
- Изкуството не трябва да съществува самоцелно, то търси диалог с публиката.
Синоними на самоцелно
Антоними на самоцелно
Как се пише самоцелно
Грешни изписвания: само целно, самуцелно, съмоцелно, самоцелну
Думата е сложно наречие, образувано от съществителното самоцел. Пише се слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:самоцел
Произлиза от съществителното 'самоцел', което е словообразувателно калкиране (вероятно от немски 'Selbstzweck'), съставено от 'сам' и 'цел'. Наставката '-но' формира наречието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- използвам самоцелно
- звучи самоцелно
- действам самоцелно
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
