сановник
[sɐˈnɔvnik]
сановник значение:
Какво е сановник? Лице, което заема висок държавен или църковен пост; висш чиновник с голямо влияние.
1. (история / официален стил) Лице, което заема висок държавен или църковен пост; висш чиновник с голямо влияние.
- Ударение
- сано'вник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-нов-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- сановници
Примери за използване на сановник
(история / официален стил)
- Царят беше заобиколен от своите верни сановници.
- Висш църковен сановник пристигна на посещение в манастира.
Синоними на сановник
Антоними на сановник
Как се пише сановник
Грешни изписвания: съновник, санувник, сановнйк
Няма специфични особености, пише се както се изговаря.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:санъ
Произлиза от думата 'сан' (ранг, длъжност, чин) с наставка '-овник'. Думата е архаизъм или историзъм в съвременния език.
Употреба
Чести словосъчетания:
- висш сановник
- държавен сановник
- църковен сановник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
