Dumite-BG – онлайн речник за българския език

сарацин

[sɐrɐt͡sin]

сарацин значение:

Какво е сарацин? Средновековно наименование, използвано в Европа и Византия за арабите и мюсюлманите (особено по време на Кръстоносните походи).

1. (история) Средновековно наименование, използвано в Европа и Византия за арабите и мюсюлманите (особено по време на Кръстоносните походи).
Ударение
сараци'н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
са-ра-цин
Род
мъжки
Мн. число
сарацини
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сарацин

(история)
  • Рицарите се сражаваха храбро срещу настъпващите сарацини.
  • В хрониките се споменава за нашествие на сарацини в Южна Италия.

Синоними на сарацин

Как се пише сарацин

Грешни изписвания: сарацен, сърацин, саръцин, сарацйн
Пише се с 'и' в последната сричка, съгласно утвърдената транслитерация на историческия термин.

Етимология

Произход:Гръцки / Латински
Оригинална дума:Sarakēnos / Saracenus
Първоначално название на номадски племена в Арабия, по-късно разширено през Средновековието от християните за всички араби и мюсюлмани. Вероятно от арабски 'шаркийин' (източни хора).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.