светилище
[svɛˈtiliʃtɛ]
светилище значение:
Какво е светилище? Място, почитано като свещено, където се извършват религиозни обреди и се принасят дарове на божествата (особено в езическите култове).
1. (религия / история) Място, почитано като свещено, където се извършват религиозни обреди и се принасят дарове на божествата (особено в езическите култове).
2. (преносно) Място, което се пази чисто и неопетнено, или където се съхраняват висши ценности.
- Ударение
- светѝлище
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- све-ти-ли-ще
- Род
- среден
- Мн. число
- светилища
Примери за използване на светилище
(религия / история)
- Археолозите разкриха древно тракийско светилище в Родопите.
- Перперикон е едно от най-известните скални светилища.
(преносно)
- Библиотеката беше за него истинско светилище на знанието.
- Домът трябва да бъде светилище на семейния уют.
Синоними на светилище
Как се пише светилище
Грешни изписвания: свитилище, светелеще, светйлище, светилйще
Коренът е свет- (от свят), следван от наставката -илище (пише се с и).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѧтъ
От прилагателното 'свят/свет' (свещен) или глагола 'светя' (в стария смисъл на освещавам) + наставка за място -ище.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тракийско светилище
- скално светилище
- древно светилище
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
