светител
[svɛˈtitɛl]
светител значение:
Какво е светител? Лик (категория) светци в Православната църква – епископи и архиереи, които са угодили на Бога със своя праведен живот и пастирска дейност.
1. (религия) Лик (категория) светци в Православната църква – епископи и архиереи, които са угодили на Бога със своя праведен живот и пастирска дейност.
- Ударение
- светѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- све-ти-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- светители
Примери за използване на светител
(религия)
- Свети Климент Охридски е почитан като равноапостолен светител.
- Иконата изобразява тримата велики светители.
Как се пише светител
Грешни изписвания: святител, светйтел
Пише се с е (корен 'свет-'), не с 'я', тъй като не е под ударение и следва мека сричка 'ти'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѧтитель
Калка от гръцкото ἱεράρχης (йерарх). Произлиза от 'свет' (свят) + деепричастна/агентна наставка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- Тримата светители
- Светител Николай
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
