Dumite-BG – онлайн речник за българския език

светотатец

[svɛtoˈtatɛt͡s]

светотатец значение:

Какво е светотатец? Човек, който извършва поругаване на светини; осквернител на религиозни обекти или ценности.

1. (религия) Човек, който извършва поругаване на светини; осквернител на религиозни обекти или ценности.
2. (преносно) Човек, който посяга на нещо, смятано за висша ценност или неприкосновено.
Ударение
светота̀тец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
све-то-та-тец
Род
мъжки
Мн. число
светотатци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на светотатец

(религия)
  • Светотатецът беше изгонен от храма заради непристойното си поведение.
(преносно)
  • За него всеки, който критикуваше изкуството му, беше светотатец.

Синоними на светотатец

Антоними на светотатец

Как се пише светотатец

Грешни изписвания: святотатец, светутатец, светотътец

Пише се със е (свето-), въпреки връзката с думата свят/свято, поради редукция в сложни думи или спазване на стария модел на свързване.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѧтотатьць
От старобългарското 'свѧтотатьць', съставено от 'свѧтъ' (свят) и 'тать' (крадец) – буквално 'крадец на свети неща'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дързък светотатец
  • постъпка на светотатец

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.