свещник
[ˈsvɛʃtnik]
свещник значение:
Какво е свещник? Поставка за една или повече свещи, изработена от метал, керамика, стъкло или дърво.
1. (бит) Поставка за една или повече свещи, изработена от метал, керамика, стъкло или дърво.
2. (религия) Специален църковен съд/поставка, където вярващите палят свещи.
- Ударение
- свѐщник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- свещ-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- свещници
Примери за използване на свещник
(бит)
- На масата гореше самотен свещник с три свещи.
- Златният свещник придаваше тържественост на вечерята.
(религия)
- Тя запали свещ за здраве и я постави на големия месингов свещник в притвора.
Синоними на свещник
Как се пише свещник
Грешни изписвания: свешник, свещнйк
Буквата щ обозначава звукосъчетанието шт. Неправилно е изписването с ш.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:свещ
Образувано от корена „свещ“ + суфикс „-ник“ (за предмет, уред).
Употреба
Чести словосъчетания:
- сребърен свещник
- църковен свещник
- трираменен свещник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
