Dumite-BG – онлайн речник за българския език

свещниче

[ˈsvɛʃtnit͡ʃɛ]

свещниче значение:

Какво е свещниче? Малък свещник; подставка за една или малко на брой малки свещи.

1. (бита) Малък свещник; подставка за една или малко на брой малки свещи.
2. (ботаника) Народно наименование на някои видове полски растения, чиито съцветия наподобяват формата на свещник (по-рядка употреба).
Ударение
свѐщниче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
свещ-ни-че
Род
среден
Мн. число
свещничета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на свещниче

(бита)
  • Тя постави чаената свещ в красиво керамично свещниче.
  • На нощното шкафче имаше сребърно свещниче.
(ботаника)
  • Сред тревите се забелязваше дребно полско свещниче.

Синоними на свещниче

Как се пише свещниче

Грешни изписвания: свешниче, свещничи, свещнйче

Пише се с щ (щ = ш + т) и завършва на като съществително от среден род.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѣща
Умалителна форма на 'свещник'. Произлиза от старобългарската дума за свещ, със суфикс за принадлежност/предмет '-ник' и последващо умалително '-че'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • керамично свещниче
  • месингово свещниче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.