Dumite-BG – онлайн речник за българския език

свиркане

[ˈsvirkɐnɛ]

свиркане значение:

Какво е свиркане? Издаване на кратък, повтарящ се или небрежен звук с уста (свирене с устни).

1. (пряко) Издаване на кратък, повтарящ се или небрежен звук с уста (свирене с устни).
2. (транспорт/разговорно) Сигнализиране със звукова уредба (клаксон) на автомобил.
Ударение
свѝркане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
свир-ка-не
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
свиркания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на свиркане

(пряко)
  • Чуваше се весело свиркане от съседната стая.
  • Свиркането с уста е забранено в час.
(транспорт/разговорно)
  • Нервното свиркане на колите в задръстването дразнеше всички.
  • След мача имаше постоянно свиркане и викане по улиците.

Как се пише свиркане

Грешни изписвания: свирене, свйркане, свиркъне

Да се разграничава от 'свирене'. 'Свиркане' произлиза от 'свиркам' (по-небрежно или прекъснато действие), докато 'свирене' е от 'свиря' (обикновено на инструмент).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свирати
От глагола 'свиркам', който е итеративна/умалителна форма на 'свиря'. Коренът е звукоподражателен.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • свиркане с уста
  • свиркане на клаксони

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.