своеволник
[svo.ɛ.ˈvɔl.nik]
своеволник значение:
Какво е своеволник? Човек, който действа по своя прищявка, не се съобразява с установения ред, правила или желанията на другите; своенравен човек.
1. (характеристика на личността) Човек, който действа по своя прищявка, не се съобразява с установения ред, правила или желанията на другите; своенравен човек.
- Ударение
- своево̀лник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сво-е-вол-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- своеволници
Примери за използване на своеволник
(характеристика на личността)
- Този ученик е голям своеволник и често нарушава дисциплината.
- Не бъди такъв своеволник, чуй какво ти казват родителите.
Синоними на своеволник
Антоними на своеволник
Как се пише своеволник
Грешни изписвания: своиволник, свуеволник, своевулник, своеволнйк
Думата се пише с е (свое-), от формата за среден род на местоимението свое.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:своя + воля
Производна от прилагателното 'своеволен', което е съставено от 'свой' (своя) и 'воля'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
