своенравнича
[svoɛnˈravnit͡ʃɐ]
- Ударение
- своенра́внича
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- сво-ен-рав-ни-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
Как се пише своенравнича
Грешни изписвания: своинкравнича, своенравниче, свуенравнича, своенръвнича, своенравнйча
Думата е сложна, образувана от основите на свой и нрав. Пише се слято. Глаголното окончание е -а (III спрежение).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:своенравен
Производна дума от прилагателното 'своенравен', което е съставно от 'свой' и 'нрав' (собствен характер/воля).
Употреба
Чести словосъчетания:
- започвам да своенравнича
- продължавам да своенравнича
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
