своенравност
[svoɛnˈravnost]
своенравност значение:
Какво е своенравност? Качество на човек, който действа според собствените си прищевки, не се съобразява с другите и проявява инат; капризност, опакост.
1. (пряко) Качество на човек, който действа според собствените си прищевки, не се съобразява с другите и проявява инат; капризност, опакост.
- Ударение
- своенра̀вност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сво-ен-рав-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- своенравности
Примери за използване на своенравност
(пряко)
- Нейната своенравност често водеше до конфликти в семейството.
- Своенравността на художника беше пословична, но му прощаваха заради таланта.
Синоними на своенравност
Антоними на своенравност
Как се пише своенравност
Грешни изписвания: своинравност, своенравнос, свуенравност, своенръвност, своенравнуст
Думата е сложна съставна от свой + е (съединителна гласна) + нрав. Пише се с е като съединителна гласна и завършва на -т (съгласна в края на думата, която се чува беззвучно).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:своенравен
Сложна дума, образувана от местоимението 'свой' и съществителното 'нрав' (характер), плюс суфикса за абстрактни съществителни '-ост'. Буквално означава 'притежаване на собствен (чепат) нрав'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- проявявам своенравност
- детска своенравност
- известна своенравност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
