сворче
[ˈsvɔrt͡ʃe]
сворче значение:
Какво е сворче? Малко място на съединяване, възелче (на стъбло, пръст или при присаждане).
1. (ботаника/анатомия) Малко място на съединяване, възелче (на стъбло, пръст или при присаждане).
- Ударение
- сво̀рче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- свор-че
- Род
- среден
- Мн. число
- сворчета
Примери за използване на сворче
(ботаника/анатомия)
- Внимателно привърза сворчето на присадката.
- Пръстите ѝ имаха леко изпъкнали сворчета.
Как се пише сворче
Грешни изписвания: сворчи, свурче
Думата завършва на -е, характерно за умалителни съществителни от среден род.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:свор
Умалителна форма на думата 'свор' (възел, става, място на съединяване) с наставка '-че'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
