своя
[sfoˈja]
своя значение:
Какво е своя? Считам някого за свой, за близък; приобщавам.
1. (книжовно) Считам някого за свой, за близък; приобщавам.
2. (рядко) Вземам за себе си, присвоявам (обикновено в състава на представъчни глаголи като 'присвоявам', 'усвоявам', но срещано и самостоятелно в диалекти или стара литература).
- Ударение
- своя'
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- сво-я
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- усвоя / присвоя
Примери за използване на своя
(книжовно)
- Тя го своеше като роден син.
(рядко)
- Той своеше чуждите вещи без срам.
Синоними на своя
Антоними на своя
Как се пише своя
Грешни изписвания: свуя
Пише се с я в края (сравни с *своиш*, *свои*).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:свой
Производен глагол от местоимението *свой*. Формира се със значението „правя някого/нещо свой“.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
