свърване
[svɤrvɐnɛ]
- Ударение
- свъ̀рване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- свър-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- свървания
Как се пише свърване
Грешни изписвания: свървъне, сварване
Думата се пише с ъ в корена (под ударение) и завършва на -не, характерно за отглаголните съществителни.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:свърна
Отглаголно съществително от 'свърна' (свървам), произлизащо от корена 'въртя/върна' с представка 'с-', означаваща промяна на посоката.
Употреба
Чести словосъчетания:
- рязко свърване
- свърване от пътя
Фразеологизми:
- свърване няма
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
