свято
[ˈsvʲato]
свято значение:
Какво е свято? С дълбока почит, безпрекословно и непоколебимо; като нещо неприкосновено.
1. (преносно) С дълбока почит, безпрекословно и непоколебимо; като нещо неприкосновено.
- Ударение
- свя̀то
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- свя-то
- Род
- няма
Примери за използване на свято
(преносно)
- Той вярваше свято в правдата на своята кауза.
- Тя пазеше свято спомена за родителите си.
Синоними на свято
Как се пише свято
Грешни изписвания: свйато, святу
Пише се с я (променливо я) под ударение. В позиции, където променливото я преминава в е, формата би се променила (напр. 'светли'), но като наречие формата е застинала.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*svętъ
Свързано с корена за светлина и чистота. В старобългарския и съвременния език носи значението на сакралност, божественост.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вярвам свято
- пазя свято
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
