сгълчавам
[sɡɐlˈt͡ʃavam]
- Ударение
- сгълча̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- сгъл-ча-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- сгълчавам се (рядко)
- Видова двойка
- сгълча
Как се пише сгълчавам
Грешни изписвания: згълчавам, сгалчавам, сгълчъвам, сгълчавъм
Представката е с-, защото следващият съгласен звук 'г' е звучен, но по морфологичен принцип представката се запазва 'с-' (въпреки че се чува 'з'). Коренът се пише с 'ъ' (гълча).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:с + гълча
Произлиза от старобългарския корен за говорене, шум (глъчка). Представката 'с-' добавя значение за насоченост на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сгълчавам някого строго
- сгълчавам дете
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
