Dumite-BG – онлайн речник за българския език

себевъзмогване

[sɛbɛvɐzmˈɔgvanɛ]

себевъзмогване значение:

Какво е себевъзмогване? Процес на преодоляване на собствените слабости, его, страхове или ограничения; духовно или морално израстване над собственото 'аз'.

1. (психология) Процес на преодоляване на собствените слабости, его, страхове или ограничения; духовно или морално израстване над собственото 'аз'.
Ударение
себевъзмо̀гване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
се-бе-въз-мог-ва-не
Род
среден
Мн. число
няма
Преходност
непреходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на себевъзмогване

(психология)
  • Истинският героизъм често изисква акт на себевъзмогване.
  • Пътят на артиста е постоянно себевъзмогване и търсене на нови хоризонти.

Антоними на себевъзмогване

Как се пише себевъзмогване

Грешни изписвания: себе възмогване, себевазмогване, себевъзмугване, себевъзмогвъне
Сложните съществителни с първа част себе- се пишат слято.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:себе + възмогване
Съставно съществително от възвратното местоимение 'себе' и отглаголното съществително 'възмогване' (от 'мога', 'мощ').

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.