себепоклонник
[sɛbɛpoˈklɔnik]
себепоклонник значение:
Какво е себепоклонник? Човек, който изпитва прекомерна любов и възхищение към самия себе си; краен егоист.
1. (психология/преносно) Човек, който изпитва прекомерна любов и възхищение към самия себе си; краен егоист.
- Ударение
- себепокло̀нник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- се-бе-по-клон-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- себепоклонници
Примери за използване на себепоклонник
(психология/преносно)
- Той беше такъв себепоклонник, че не забелязваше нуждите на никой друг.
- Поведението му на себепоклонник отблъсна всичките му приятели.
Синоними на себепоклонник
Антоними на себепоклонник
Как се пише себепоклонник
Грешни изписвания: себе поклонник, себе-поклонник, себепоклоник, себепуклонник, себепоклунник, себепоклоннйк
Сложни съществителни, чиято първа част е местоимението 'себе', се пишат слято. Думата се пише с двойно 'н' в наставката.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:себе + поклонник
Образувано от възвратното местоимение 'себе' и съществителното 'поклонник' (човек, който се покланя, почита). Структурно наподобява калка на 'egomaniac' или 'narcissist'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
