себепоклонство
[sɛbɛpoˈklɔnstvo]
себепоклонство значение:
Какво е себепоклонство? Прекомерно възхищение от собствената личност; издигане на собственото „аз“ в култ.
1. (психология/етика) Прекомерно възхищение от собствената личност; издигане на собственото „аз“ в култ.
- Ударение
- себепокло̀нство
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- се-бе-по-клон-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на себепоклонство
(психология/етика)
- Неговото себепоклонство му пречеше да види реалните нужди на околните.
- Границата между здравословното самочувствие и себепоклонството е тънка.
Синоними на себепоклонство
Как се пише себепоклонство
Грешни изписвания: себе поклонство, себепоклоничество, себепуклонство, себепоклунство, себепоклонству
Сложни съществителни, образувани от две съществителни основи (или местоимение и съществително) с една главно ударение, се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:себе + поклон
Образувана от възвратното местоимение 'себе' и съществителното 'поклон' (покланяне). Вероятно калка по модела на чужди думи, означаващи култ към себе си.
Употреба
Чести словосъчетания:
- болно себепоклонство
- стигам до себепоклонство
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
