себичен
[sɛˈbit͡ʃɛn]
себичен значение:
Какво е себичен? Който мисли само за себе си и за собствените си интереси, пренебрегвайки другите.
1. (психология) Който мисли само за себе си и за собствените си интереси, пренебрегвайки другите.
- Ударение
- себи́чен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- се-би-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- себични
Примери за използване на себичен
(психология)
- Той е твърде себичен, за да сподели наградата с екипа си.
- Себичното поведение често отблъсква приятелите.
Синоними на себичен
Антоними на себичен
Как се пише себичен
Грешни изписвания: себичан, себйчен
В мъжки род единствено число окончанието е -ен, а в множествено число гласната 'е' изпада (себични).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:себе
Произлиза от възвратното лично местоимение 'себе' (си) + наставка '-ичен', вероятно под влияние на сръбски/хърватски ('себичан').
Употреба
Чести словосъчетания:
- себичен човек
- себични подбуди
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
