седенкар
[sɛdɛŋˈkar]
седенкар значение:
Какво е седенкар? Участник в седянка (традиционно събиране за работа и развлечение в миналото).
1. (етнография) Участник в седянка (традиционно събиране за работа и развлечение в миналото).
2. (разговорно) Човек, който обича да ходи по събирания, да стои до късно на гости и да се весели.
- Ударение
- седенка̀р
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- се-ден-кар
- Род
- мъжки
- Мн. число
- седенкари
Примери за използване на седенкар
(етнография)
- Младите седенкари пееха песни и белеха царевица до късно през нощта.
(разговорно)
- Той е голям седенкар, никога не си тръгва пръв от масата.
Антоними на седенкар
Как се пише седенкар
Грешни изписвания: седянкар, седенкър
Думата се пише с е (седенкар), въпреки че произлиза от 'седянка', поради правилата за ятовата гласна (промяна на 'я' в 'е' пред сричка с 'я' или 'а' не важи тук директно по ятовото правило, а е словообразувателен модел или фонетична вариация, но в книжовния език се е наложила формата с 'е').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:седянка
Производна дума от съществителното 'седянка' + суфикс за деятел '-ар'. Отразява традиционния български бит.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
