селячество
[sɛljat͡ʃɛstvɔ]
селячество значение:
Какво е селячество? Социална класа или слой от населението, живеещ в селата и занимаващ се предимно със селско стопанство; селяните като съвкупност.
1. (социология) Социална класа или слой от населението, живеещ в селата и занимаващ се предимно със селско стопанство; селяните като съвкупност.
- Ударение
- селя'чество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- се-ля-че-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- —
Примери за използване на селячество
(социология)
- Бедното селячество подкрепи въстанието с надежда за земя.
- Индустриализацията доведе до миграция на селячеството към градовете.
Антоними на селячество
Как се пише селячество
Грешни изписвания: селиячество, селачество, селячеству
Пише се с я след л (променливо я), тъй като следващата сричка съдържа е, но тук действа морфологичният принцип от корена селяк. Наставката е -чество.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:селяк
Производно от 'селяк' (жител на село, земеделец) + наставка '-чество' за събирателни съществителни имена.
Употреба
Чести словосъчетания:
- трудово селячество
- безимотно селячество
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
