Dumite-BG – онлайн речник за българския език

семенник

[sɛ'mɛnnik]

семенник значение:

Какво е семенник? Частта от плодника на цветните растения, в която се намират семепъпките и където се образуват семената.

1. (ботаника) Частта от плодника на цветните растения, в която се намират семепъпките и където се образуват семената.
2. (анатомия) Мъжка полова жлеза при животните и човека, която произвежда сперматозоиди и полови хормони.
3. (земеделие) Растение, оставено да узрее напълно, за да се добие семе за посев.
Ударение
семе'нник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
се-мен-ник
Род
мъжки
Мн. число
семенници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на семенник

(ботаника)
  • След опрашването семенникът се разраства и се превръща в плод.
  • Разрезът показа, че семенникът на лалето е тригнезден.
(анатомия)
  • Възпалението на семенника изисква незабавна лекарска намеса.
(земеделие)
  • Оставихме най-едрите глави лук за семенници.

Как се пише семенник

Грешни изписвания: семеник, семеннйк
Думата се пише с двойно нн, защото едната 'н' е от корена (семен-ен), а другата от наставката (-ник).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сѣмѧ
Произлиза от съществителното 'семе' + наставка '-ник'. Коренът е общославянски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • горен семенник
  • долен семенник
  • ляв семенник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.