семиотика
[sɛmiˈɔtikɐ]
семиотика значение:
Какво е семиотика? Обща научна дисциплина, която изследва свойствата на знаците и знаковите системи (естествени и изкуствени езици, символи, сигнали) и процесите на означаване и комуникация.
1. (наука/лингвистика) Обща научна дисциплина, която изследва свойствата на знаците и знаковите системи (естествени и изкуствени езици, символи, сигнали) и процесите на означаване и комуникация.
2. (медицина (остаряло)) Дял от медицината, занимаващ се с изследването на симптомите (знаците) на болестите.
- Ударение
- семио̀тика
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- се-ми-о-ти-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- няма (singularia tantum)
Примери за използване на семиотика
(наука/лингвистика)
- Лекциите по семиотика разглеждаха разликата между означаващо и означаемо.
- Умберто Еко е един от най-известните специалисти по семиотика в света.
(медицина (остаряло))
- В старите медицински трудове семиотиката е била синоним на симптоматологията.
Синоними на семиотика
Как се пише семиотика
Грешни изписвания: симиотика, семийотика, семйотика, семиутика, семиотйка
Думата се пише с 'е' в първата сричка и 'и' във втората. Между гласните 'и' и 'о' не се пише 'й'.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:σημειωτικός (sēmeiōtikos)
От гръцката дума за 'знак' (semeion). Наука, изучаваща знаците и знаковите системи.
Употреба
Чести словосъчетания:
- културна семиотика
- визуална семиотика
- социална семиотика
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
