сенчица
[ˈsɛnt͡ʃit͡sɐ]
сенчица значение:
Какво е сенчица? Малка сянка; умалително от сянка.
1. (пряко) Малка сянка; умалително от сянка.
2. (преносно) Лек намек, едва забележима следа от нещо (чувство, съмнение).
- Ударение
- сѐнчица
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сен-чи-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- сенчици
Примери за използване на сенчица
(пряко)
- Под дървото имаше малка сенчица, където се скрихме от пекa.
- Търсеха поне малко сенчица в горещия ден.
(преносно)
- В очите ѝ нямаше и сенчица от страх.
- Нямаше никаква сенчица на съмнение в думите му.
Как се пише сенчица
Грешни изписвания: сянчица, сенчйца
Поради палатализацията пред наставката -ица, я от корена сянка преминава в е, а к преминава в ч.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сянка
Умалителна форма на 'сянка', образувана с наставката '-ица'. Коренът претърпява звукова промяна (я -> е, к -> ч).
Употреба
Чести словосъчетания:
- дебела сенчица
- сенчица на съмнение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
