Dumite-BG – онлайн речник за българския език

сепаративен

[sɛparatiˈvɛn]

сепаративен значение:

Какво е сепаративен? Който се сключва или извършва отделно от съюзниците в една коалиция.

1. (дипломация) Който се сключва или извършва отделно от съюзниците в една коалиция.
2. (книжовно) Който служи за отделяне или разграничаване; разделителен.
Ударение
сепаратѝвен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
се-па-ра-ти-вен
Род
мъжки
Мн. число
сепаративни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сепаративен

(дипломация)
  • Държавата подписа сепаративен мир, излизайки от войната преди своите съюзници.
  • Водиха се преговори за сепаративно споразумение.
(книжовно)
  • Приложиха сепаративен подход при анализа на данните.

Синоними на сепаративен

Антоними на сепаративен

Как се пише сепаративен

Грешни изписвания: сипаративен, сепъративен, сепарътивен, сепаратйвен
Думата следва правописа на чуждиците, като се запазва коренът от латински (separ-).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:separativus
Заета чрез западноевропейските езици (френски séparatif), произлиза от латинското separativus, от глагола separare (разделям, отделям).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сепаративен мир
  • сепаративен договор

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.