сигнатура
[signɐˈturɐ]
сигнатура значение:
Какво е сигнатура? Условен цифров или буквено-цифров знак, който определя мястото на книга или документ в хранилището.
1. (библиотечно дело) Условен цифров или буквено-цифров знак, който определя мястото на книга или документ в хранилището.
2. (полиграфия) Пореден номер или знак в долния край на първата страница на всяка печатна кола, служещ за правилното подреждане при подвързване.
3. (фармация (остаряло)) Част от рецептата, в която се описва начинът на употреба на лекарството; етикет върху лекарството с указание за приема му.
- Ударение
- сигнату̀ра
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сиг-на-ту-ра
- Род
- женски
- Мн. число
- сигнатури
Примери за използване на сигнатура
(библиотечно дело)
- Трябва да запишете точната сигнатура на книгата, за да я поръчате.
- Библиотекарят провери сигнатурата в каталога.
(полиграфия)
- Печатарят провери дали всички сигнатури следват поредността си.
(фармация (остаряло))
- Аптекарят залепи сигнатура върху шишенцето със сироп.
Как се пише сигнатура
Грешни изписвания: сигнотура, сйгнатура, сигнътура, сигнатора
Пише се с и в първата сричка и а във втората.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:signatura
От латински *signatura* (подпис, знак), производно на *signare* (отбелязвам, подписвам) и *signum* (знак).
Употреба
Чести словосъчетания:
- библиотечна сигнатура
- търсене по сигнатура
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
