сила
[ˈsiɫɐ]
сила значение:
Какво е сила? Физическа способност на човек или животно да извършва работа, да вдига тежести или да се движи енергично.
1. (пряко) Физическа способност на човек или животно да извършва работа, да вдига тежести или да се движи енергично.
2. (физика) Въздействие, което предизвиква промяна в движението или формата на едно тяло (векторна величина).
3. (преносно) Влияние, власт, авторитет или способност за налагане на воля.
- Ударение
- сѝла
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- си-ла
- Род
- женски
- Мн. число
- сили
Примери за използване на сила
(пряко)
- Тя нямаше достатъчно сила, за да повдигне кашона.
- С годините силата му започна да намалява.
(физика)
- Гравитационната сила привлича обектите към земята.
- Силата на триене забавя движението.
(преносно)
- Законът влезе в сила от първи януари.
- Политическата сила на партията нарасна значително.
Как се пише сила
Грешни изписвания: сйла
Думата се пише със с и и. Няма особености.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*sila
Стара славянска дума, запазена във всички славянски езици. Първоначалното значение е свързано с физическа мощ и жилавост.
Употреба
Чести словосъчетания:
- работна сила
- въоръжени сили
- велика сила
- влизам в сила
- със сила
Фразеологизми:
- със силата на
- от позицията на силата
- не ми е по силите
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
