син
[sin]
син значение:
Какво е син? Прилагателно: Който има цвят на безоблачно небе или на метличина; един от основните цветове в спектъра.
1. (цвят) Прилагателно: Който има цвят на безоблачно небе или на метличина; един от основните цветове в спектъра.
2. (роднинство) Съществително: Лице от мъжки пол по отношение на своите родители.
- Част на речта
- прилагателно име, съществително име
- Сричкоделение
- син
- Род
- мъжки
- Мн. число
- сини (за цвят) / синове (за роднина)
Примери за използване на син
(цвят)
- Той имаше дълбоки сини очи.
- Купих си син пуловер.
(роднинство)
- Те имат двама сина и една дъщеря.
- Той е достоен син на своя баща.
Синоними на син
Как се пише син
Думата се пише с и. При членуване на съществителното се използва пълен член синът или кратък сина. При прилагателното членуваната форма е синият / синия.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:синь / сꙑнъ
Омоними с различен произход: 1. Прилагателното идва от старобългарското 'синь' (цвят). 2. Съществителното идва от старобългарското 'сꙑнъ', с индоевропейски корен *suHnus (раждам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- тъмно син
- блуден син
- син на полка
Фразеологизми:
- синя кръв
- мамино синче
- синя зона
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
