синкопен
[sinˈkɔpɛn]
синкопен значение:
Какво е синкопен? Който се отнася до синкоп (внезапна, кратковременна загуба на съзнание).
1. (медицина) Който се отнася до синкоп (внезапна, кратковременна загуба на съзнание).
2. (музика) Свързан със синкоп (ритмическо нарушение, преместване на ударението от силно на слабо време).
- Ударение
- синко̀пен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- син-ко-пен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- синкопни
Примери за използване на синкопен
(медицина)
- Пациентът е получил синкопен пристъп вследствие на ниско кръвно налягане.
(музика)
- Джазът се характеризира със сложен синкопен ритъм.
Синоними на синкопен
Антоними на синкопен
Как се пише синкопен
Грешни изписвания: синкопичен, сйнкопен, синкупен
Пише се с н в наставката. Дублетна форма в мн.ч.: синкопени и синкопни.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:synkopē
От гръцки 'synkopē' (отсичане, съкращаване) през западноевропейски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- синкопен ритъм
- синкопен припадък
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
