синтаксис
[sinˈtaksis]
синтаксис значение:
Какво е синтаксис? Спец. Дял от граматиката, който изучава законите, по които се съчетават думите и се изграждат изречения, строежа на изреченията, както и техните разновидности. Прилагателно име: синтактичен, синтактична, синтактично, мн. синтактични. Прилагателно име с прилагателна форма: синтактически, синтактическа, синтактическо, мн. синтактически. Пример за използване: Синтактичен разбор.
1. Спец. Дял от граматиката, който изучава законите, по които се съчетават думите и се изграждат изречения, строежа на изреченията, както и техните разновидности. Прилагателно име: синтактичен, синтактична, синтактично, мн. синтактични. Прилагателно име с прилагателна форма: синтактически, синтактическа, синтактическо, мн. синтактически. Пример за използване: Синтактичен разбор.
- Ударение
- синта̀ксис
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- син-так-сис
- Род
- мъжки
- Мн. число
- синтаксиси
Как се пише синтаксис
Грешни изписвания: синтакис, синтагсис, сйнтаксис, синтъксис, синтаксйс
Думата се пише със съгласната к пред с. Произлиза от гръцката основа tax-.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:σύνταξις (syntaxis)
От гръцки *σύν* (със, заедно) + *τάξις* (ред, подреждане). Буквално означава „състрояване“, „подреждане“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сложен синтаксис
- синтактичен разбор
- грешка в синтаксиса
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.