скандиране
[skɐnˈdirɐnɛ]
- Ударение
- скандѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- скан-ди-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- скандирания
Как се пише скандиране
Грешни изписвания: скандирание, скъндиране, скандйране, скандиръне
Думата е отглаголно съществително от скандирам и завършва на -не, характерно за среден род.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:scandere
От латинския глагол 'scandere' (качвам се, изкачвам се), който по-късно в метриката придобива значение на 'отмервам стъпките' или ритъма на стиха. В съвременния език е преминало през западноевропейски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мощно скандиране
- скандиране на името
- ритмично скандиране
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
