Dumite-BG – онлайн речник за българския език

скиталец

[ski'talɛt͡s]

скиталец значение:

Какво е скиталец? Човек, който няма постоянен дом и се мести от едно място на друго; странник.

1. (пряко) Човек, който няма постоянен дом и се мести от едно място на друго; странник.
2. (поетично) Човек, който търси своето място в живота или е прокуден от родината си.
Ударение
скита̀лец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ски-та-лец
Род
мъжки
Мн. число
скиталци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на скиталец

(пряко)
  • Старият скиталец носеше само една протрита раница и тояга.
(поетично)
  • Душата му на вечен скиталец не намираше покой никъде.

Антоними на скиталец

Как се пише скиталец

Грешни изписвания: скеталец, скйталец, скитълец
Думата се пише с 'и' в корена (от скитам).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:скытати сѧ
Произлиза от глагола 'скитам', който има общославянски корен. Суфиксът '-лец' формира название на лице, извършващо действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вечен скиталец
  • самотен скиталец

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.