Dumite-BG – онлайн речник за българския език

скороговорка

[skorogoˈvorkɐ]

скороговорка значение:

Какво е скороговорка? Кратка фраза или изречение, съставено от думи с близки звукове, което е нарочно трудно за бързо и правилно произнасяне. Използва се за забавление или за упражняване на правоговора.

1. (фолклор / лингвистика) Кратка фраза или изречение, съставено от думи с близки звукове, което е нарочно трудно за бързо и правилно произнасяне. Използва се за забавление или за упражняване на правоговора.
2. (преносно) Много бърз, понякога неразбираем говор.
Ударение
скорогово'рка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ско-ро-го-вор-ка
Род
женски
Мн. число
скороговорки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на скороговорка

(фолклор / лингвистика)
  • Децата се състезаваха кой ще каже най-бързо скороговорката 'Петър плет плете'.
  • Логопедът даде на пациента няколко скороговорки за подобряване на артикулацията.
(преносно)
  • Той изстреля обяснението си като скороговорка и изчезна.

Как се пише скороговорка

Грешни изписвания: скуруговорка, скуроговорка, скоруговорка, скорогуворка, скороговурка
Сложната дума се пише с о в съединителната гласна и в корените, подчинявайки се на етимологията от 'скоро' и 'говор'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:скоро + говор
Сложна съставна дума, образувана от наречието 'скоро' (бързо) и съществителното 'говор' (говорене) със суфикс '-ка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • детска скороговорка
  • трудна скороговорка
  • казвам като скороговорка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.