скоропоговорка
[skoropoɡoˈvɔrkɐ]
скоропоговорка значение:
Какво е скоропоговорка? Специално измислена фраза или кратьк текст със струпване на труднопроизносими или близки по звучене звукове, предназначена за упражняване на правоговора и дикцията чрез бързо изговаряне.
1. (лингвистика) Специално измислена фраза или кратьк текст със струпване на труднопроизносими или близки по звучене звукове, предназначена за упражняване на правоговора и дикцията чрез бързо изговаряне.
- Ударение
- скоропогово̀рка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ско-ро-по-го-вор-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- скоропоговорки
Примери за използване на скоропоговорка
(лингвистика)
- Актьорите загряваха преди представлението с известната скоропоговорка 'Петър плет плете, през три плета преплита'.
- Детето се опитваше да каже скоропоговорката бързо, но езикът му се преплиташе.
Как се пише скоропоговорка
Грешни изписвания: скоропуговорка, скуропоговорка, скорупоговорка, скоропогуворка, скоропоговурка
Сложната дума се пише слято. Съединителната гласна е о.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:скоро + поговорка
Сложна дума, образувана от наречието 'скоро' (бързо) и съществителното 'поговорка' (в смисъл на изговаряне). Вероятно калка от руското 'скороговорка'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- казвам скоропоговорка
- упражнение със скоропоговорки
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
