скрибуцане
[skriˈbutsɐnɛ]
скрибуцане значение:
Какво е скрибуцане? Действие по писане на нещо, обикновено с бърз и небрежен начин. Може да се отнася и до бързо написване на текст, често без да се обмислят граматиката и правописа.
1. Действие по писане на нещо, обикновено с бърз и небрежен начин. Може да се отнася и до бързо написване на текст, често без да се обмислят граматиката и правописа.
- Ударение
- скрибу̀цане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- скри-бу-ца-не
- Използване
- 🗣️ Разговорна употреба
- Род
- среден
- Мн. число
- скрибуцания
- Вид
- несвършен
Форми на думата скрибуцане 3
- скрибуцания
- скрибуцането
- скрибуцанията
Как се пише скрибуцане
Грешни изписвания: скребуцане, скрибуцъне, скрйбуцане, скрибоцане
Думата се пише с и в първата сричка и у във втората, отразявайки звукоподражателния характер.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звукоподражание
Звукоподражателна дума, имитираща неприятен, стържещ звук.
Употреба
Чести словосъчетания:
- досадно скрибуцане
- ритмично скрибуцане
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.