Dumite-BG – онлайн речник за българския език

скула

[ˈskuɫɐ]

скула значение:

Какво е скула? Кост на лицевия череп, разположена под очната кухина, образуваща характерна изпъкналост на бузата.

1. (анатомия) Кост на лицевия череп, разположена под очната кухина, образуваща характерна изпъкналост на бузата.
2. (общо) Мястото на лицето, където се намира тази кост; горната част на бузата.
Ударение
ску̀ла
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ску-ла
Род
женски
Мн. число
скули
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на скула

(анатомия)
  • Скулата му беше счупена при удара.
  • Анатомично скулата свързва лицевия череп с мозъчния.
(общо)
  • Тя имаше високи, изразителни скули.
  • Зачервени скули издаваха вълнението му.

Синоними на скула

Как се пише скула

Грешни изписвания: скола
Думата се пише, както се чува.

Етимология

Произход:Старобългарски / Праславянски
Оригинална дума:*skula
Сродна с литовското 'skiautė' (парче, отрязък). Първичното значение вероятно е свързано с изпъкналост или извивка.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • високи скули
  • изпъкнали скули
  • червени скули

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.