Dumite-BG – онлайн речник за българския език

скучно

[ˈskut͡ʃno]

скучно значение:

Какво е скучно? По начин, който предизвиква досада или липса на интерес; безинтересно.

1. (общо) По начин, който предизвиква досада или липса на интерес; безинтересно.
2. (предикативно) Състояние на изпитване на скука (обикновено с дателен падеж на местоимението).
Ударение
ску̀чно
Част на речта
наречие, предикативна слово
Сричкоделение
скуч-но
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на скучно

(общо)
  • Лекторът говореше монотонно и скучно.
  • Филмът започна доста скучно.
(предикативно)
  • Скучно ми е вкъщи цял ден.
  • На децата им стана скучно.

Как се пише скучно

Грешни изписвания: скушно, скочно, скучну
Пише се с ч (от скучая, скука с палатализация), въпреки че понякога в бърз говор може да се чуе като ш.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:скука
В българския език думата навлиза под руско влияние през Възраждането (от 'скука'), измествайки старобългарски думи с подобно значение като 'тъга' в контекста на липса на интерес.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • смъртно скучно
  • скучно ми е

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.