слабохарактерност
[sɫaboxarakˈtɛrnost]
слабохарактерност значение:
Какво е слабохарактерност? Липса на твърдост, воля и решителност в поведението и принципите на дадена личност; склонност към лесно поддаване на чуждо влияние.
1. (Психология / Общо) Липса на твърдост, воля и решителност в поведението и принципите на дадена личност; склонност към лесно поддаване на чуждо влияние.
- Ударение
- слабохара'ктерност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сла-бо-ха-рак-тер-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на слабохарактерност
(Психология / Общо)
- Неговата слабохарактерност му попречи да откаже участието в схемата.
- Прояви слабохарактерност в решаващия момент и отстъпи.
Синоними на слабохарактерност
Антоними на слабохарактерност
Как се пише слабохарактерност
Грешни изписвания: слабо-характерност, слабохаратерност, слъбохарактерност, слабухарактерност, слабохърактерност, слабохаръктерност, слабохарактернуст
Думата е сложно съществително, образувано от съединителна гласна 'о', и се пише слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:слаб + характер
Сложна дума, образувана от сливането на прилагателното 'слаб' и съществителното 'характер' с наставката за абстрактни съществителни '-ост'. Калкира чужди модели (напр. немското Schwachheit на характера).
Употреба
Чести словосъчетания:
- проявявам слабохарактерност
- типична слабохарактерност
