славослов
[slavosˈlɔf]
славослов значение:
Какво е славослов? Тържествено слово или песнопение, в което се въздава хвала на Бога (или на личност).
1. (религия / литература) Тържествено слово или песнопение, в което се въздава хвала на Бога (или на личност).
2. (преносно) Прекалено, често неискрено възхваляване; ласкателство.
- Ударение
- славосло'в
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сла-во-слов
- Род
- мъжки
- Мн. число
- славослови
Примери за използване на славослов
(религия / литература)
- Хорът поде величествен славослов в чест на светеца.
(преносно)
- Статията беше просто един поръчков славослов за управляващите.
Синоними на славослов
Как се пише славослов
Грешни изписвания: славо слов, славослоф, слъвослов, славуслов, славослув
Слято писане на сложно съществително със съединителна гласна 'о'. Крайната съгласна е 'в', проверява се с формата за множествено число (славослови).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слава + слово
Съставна дума от 'слава' и 'слово'. Калка на гръцкото 'doxologia' (доксология).
Употреба
Чести словосъчетания:
- хвалебствен славослов
- църковен славослов
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
